Едно пътешествие и още нещо...

Тази година решихме да съчетаем посрещането на Великден с ориенталския дух на Турция и организирахме пътуване до Анталия с автобус. Пътуването беше, както обикновено: дълго и емоционално - всеки чакаше с нетърпение да стъпи на територията на хотела, да релаксира и да се наслади на чаша вино например. И... пристигнахме! Хотелът е Laphetos beach resort & SPA 5* - хубав, голям и с любезен обслужващ персонал!
На следващия ден, вече отпочинали, започнахме да се оглеждаме наоколо: фитнес, сауна, басейн, лоби бар и т.н. Запознахме се с услугите, които ни предложиха от ANEX TOUR - голям туроператор в Турция и наш партньор от години. Направиха ни доста добра отстъпка за посещение на хамам и всички се възползваха от нея за следобедно посещение на хамам на около 10 мин. от хотела. Осигуриха ни и транспорт.
Нека разкажа какво точно представлява хамама:
- най-напред сухата парна баня помага на организма Ви да се освободи от част от натрупаните токсини и отваря порите. Представлява престой в сухо помещение, загрято до много висока температура изцяло от тлеещ огън. Времето за престой е според собствения Ви праг на издръжливост, но ако той е висок - за препоръчване е престой не по-малко от 15 мин. Желателно е хора с високо кръвно налягане и сериозни сърдечни проблеми да избягват посещението на какъвто и да е вид силно загряти помещения от този род.
- продължава се с парна баня с водна пара, т.е. изпаренията идват от силно загрята вода. Помага на тялото да се снабди с влага, за да се хидратира след престоя в сухата парна баня, където се губят течности от организма.
- премествате се в помещението за турска баня - там Ви чакат теляк, който със специално кесе Ви обтрива, за да се освободите от всичката натрупана и неотделена от тялото Ви мъртва кожа. След това Ви прави частичен масаж с пяна - много приятен и отпускащ.
- След изплакването, се отпускате под слънчевите лъчи с маска с глина на лице и докато тя стегне, се наслаждавате на спокойствие и релакс...
- ...за да се пренесете в целството на блаженството под вещите ръце на опитен масажист. Масажът на цяло тяло се прави с подходящо масло, което хидратира кажата Ви, тонизира тялото и Ви зарежда с енергия. След масажа изчаквате около 15 мин., обличате се и сет готови за нощен живот! :)
Държа да отбележа, че по време на всички процедури трябва да сте по бански.
Усещането след хамама е страхотно: чувствате се леки, ободрени и щастливи! Тези процедури стимулират както физическата активност, така и подобряват емоционалното състояние и създават невероятно чувство на комфорт!
Но да не се отклонявам от темата...
На следващия ден след хамама, беше Великден и ние получихме отличната възможност да посетим Великденската литургия в Храма на Св. Николай в Мира, изпълнена от висш християнски архиепископ! Ето и малко информация за Св. Николай:

Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.

Българското име на светеца е Никола. "Николай" е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г. Дотогава името на светеца на руски се произнася като «Нико́ла», а на украински — «Микола».

Свети Никола е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпилат радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.

Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.

Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

През средновековието 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.

Пътят до Храма се състои от над 100 завоя, но си заслужава да се пропътува и да се посети това свещено място.

Следващата ни спирка този ден беше Кекова: разходка с яхта с прозрачно дъно до прекрасния остров Кекова. Според хрониките там е имало древно ликийско царство, чиито воини са споменати от Омир, че са се били на страната на троянците. Имали своя писменост и език, различен от гръцкия. Те построили на един от многобройните острови, разпръснати тук, своя град Кекова, някъде в началото на ІV в.пр.Хр., който бил пристанище и на град Мира. Къщите били вкопани в самите скали и само фасадите им били иззидани от камък. През 141 и 240 г. сл.Хр. силно земетресение разрушило града и част от него се оказала под водата. С удивление разгледахме невероятните руини на древния ликийски град, останали под водата. Невероятна красота: части от каменни стени, остатъци от колони, стълби и всякакви други орнаменти, характерни за архитектурата по онова време. По-нататък, в далечината се виждат няколко скали, оформили нещо като проход - зад тях започва гръцкото крайбрежие. След известно време на вълнисто плаване, пред нас се показва малко пристанище с яхти на кея, интересни рибарски заведения, чиито тераси са във водата и къщи, кацнали на склона. Красота, носеща духа на различното и загадъчното, а за хора като мен: място с изключителен магнетизъм!
После бавно се отправихме към пристанището...

Продължихме своето еднодневно пътешествие към Демре: скални гробници, датиращи от времето на Ликийското царство, някъде от 4-3 в.пр.Хр. Това интересно място представлява издълбано в скалните монолити гробище. Всички гробници гледат древен античен театър от римско време. В скалните гробници са разположени общо два некропола. Единият се нарича Некрополът на реката, а другият Некрополът на океана.

Първият е прочут със своята Гробница на лъва или още наричана Рисуваната гробница, която през 19 век е оцветена в червено, синьо и жълто. Вторият некропол пък се намира в северозападна посока от Римския театър.

Невероятно е да се доближиш до останките на тази древна цивилизация, да докоснеш каменните плочи, да прокараш ръка по студените орнаменти, да се взреш в изображенията на лица и фигури от митологията...

С това онзиденшното пътуване приключи! :)

През останалите дни имахме възможност да разгледаме Алания, Манавгат и Сиде; да се отдадем на шопинг тур и да пообиколим търговските улици. Да отидеш в Турция и да не се качиш на яхта или да не влезеш в някое улично заведение със страхотна кухня, си е направо пропуск! Затова на следващия ден се отправихме към Алания.
За начало на шопинг тура посетихме големи търговски центрове, предлагащи бижута, кожени изделия, сувенири и стоки от всякакъв характер. Направихме панорамни снимки на Алания и се запознахме вкратце с историята на града:
Градът е основан около 4 век преди новата ера от Великата римска империя. Бил е известна база на пиратския флот, наречен Коракесион. Вход към крепостта са няколко високи арки, откъдето пиратите влизали в самата крепост, намираща се на върха и укривали там своята плячка, а също и заловените пленници.

Въпреки че историята на Алания датира от римски времена, тя става знаменита при управлението на селждуките (Seljuks), когато през 1220, Аладин Кейкубат (Alaeddin Keykubat) прави Алания негова зимна резиденция и морска база. Запазените здания отразяват важността, която града е имал по времето на Seljuks. Освен внушителната цитадела, туристите на всяка цена трябва да видят уникалната корабостроителница и осмоъгълната Червена кула (Kizil Kule).

Големият център на популярния курорт Алания е разположен върху скала, издадена навътре в Средиземно море между два дълги пясъчни плажа. Крепостта Seljuk, която датира от 13-ти век, е една от най-великолепните гледки на крайбрежието и стои като корона върху скалистия нос. Около 150 кули се издигат в стените на запазената, двойно оградена цитадела. От страната на външните стени има руини на джамии, керван-сарай и покрит базар. Във вътрешните стени има останки от водоем и византийска църква.

Продължаваме своето приключение с разходка с яхта. За наше щастие, времето е топло, водата - спокойна и всичко е чудесно! Под звуците на силна музика, капитанът и екскурзоводите от ANEX TOUR ни забавляват. Тези млади момчета, повечето все още студенти, изнесоха страхотно представление и показаха доста добри умения в танците - същински джентълмени! Имаше от всичко: пяна на борда, гмуркане в особено солената вода за желаещите и пещери...
По пътя на яхтата, минаваме покрай 3 големи пещери: пещерата на влюбените, фосфорната пещера, която нощем свети и пещерата на пиратите. Носейки се по водата покрай високите скали и гледайки нагоре към крепостта на Алания, човек осъзнава колко незначителни и далечни са дребните неща, проблемите от ежедневието и се докосва до нещо различно, силно и разтърсващо!

Приключението ни този ден завърши, както и започна: с шопинг - обиколихме главните улици на Алания и Големия пазар, напазарувахме по български за близки и познати и... седнахме да хапнем. Прибрахме се в хотела късно вечерта с едно от онези автобусчета-маршрутки, за които така и не разбрах автобуси ли са или микробуси.

Последва един ден релакс и разходка в обратна посока - Манавгат и Сиде - Малкия Рим. Е, някои отидоха до Памуккале, но затова... друг път!

Ако трябва да обобщя впечатлението си от целия кратък престой в Анталия за Великден, бих казала, че си струваше и не ми се прибираше! Турция със своето очарование, с приятелското отношение на местното население, с историческите си местности и забележителности, датиращи от римско време и с множеството си красиви гледки, е онова кътче от света, където всеки може да намери какво да прави, с какво да се забавлява и какво да види...

Е, за жалост времето бе твърде кратко и изтече бързо. На връщане в автобуса вече никой не припираше да се прибира. Беше ни все тая дали ще пристигнем 1 или 2 часа по-рано. Лично аз исках да задържа впечатленията и усещанията си още много дълго време... Поне до следващия път!