Едно пътуване до цивилизована Сърбия.
На 09.06.2012 се включих в пътуване до Белград. Отпътувахме с група, с автобус рано сутринта. Насочихме се към границата, която преминахме сравнително бързо. След това направихме кратка почивка и продължихме. По пътя си подминахме Пирот, който познавам изключително добре и през 13 последователни тунела се насочихме посока Ниш. Интересно беше колко пъти минахме над Нишава - странно как тази река се извива в най-различни посоки, а ждрелото й по пътя в планината е неповторима гледка! И така, хванахме по магистралата. Времето беше горещо, птичките пееха, слънцето печеше, а ние пътувахме все направо. И... пристигнахме. Всичко, което съм си представяла за Сърбия и което съм виждала в Западните покрайнини нямаше абсолютно нищо общо с онова, което видяхме в Белград! Оказа се, че това е един прекрасен, цивилизован град, напълно различен от познатата Сърбия.
На влизана в града видяхме хълмът Авала с кулата на върха, а като навлязохме в града и Портите на Белград - две високи сгради с по 500 апартамента в тях.
Центърът на града се състои от няколко площада, дълга пешеходна улица и впечатляващи сгради. Там се намира и църквата "Свети Сава", построена за да конкурира нашият Храм-паметник "Александър Невски". Огромна и величествена постройка! Намира се до малката стара църква.
Градинките и парковете (а такива има в изобилие) са поддържани, озеленени и навсякъде има фонтани и изкуствени потоци. Дори има чешми по пътя, а вечер всички сгради са осветени и осветлението работи навсякъде.
Огромно впечатление ми направиха Старият и Новият дворец, Театърът и Дворецът на княгиня Любица, а също и Калемегдан - крепостта на Белград. Оттам се вижда и Нови Белград, където се намират Мостът на Ади, кварталът Земун и една част, в която е създадено изкуствено море, има пясък и на брега са разположени множество заведения и дискотеки.Градът е изключително чист и хората са спокойни. Всички вървяха без да се оглеждат стреснато, жените не стискаха до побеляване на ноктите чантите си, а късно вечерта по улиците цареше невероятно оживление! В Сърбия се обръща много голямо внимание на спорта и сърбите още деца се възпитават в спортен дух. Затова и хората по улиците изглеждаха в добра форма, стегнати и спретнати. Не видях никъде девойки с прически, грим и облекла тип "чалга". Нямаше и младежи, които да се обръщат, да подсвиркват или да задяват с неприлични изрази минаващите покрай тях момичета. Както и нито един ром и нито един просяк, който да те пресрещне и да иска пари. Освен това, когато седнахме в заведение да вечеряме, от кафаната отказаха да ни пуснат музика, различна от техния поп. Е, има и заведения със сръбска фолк музика, но не са както аз очаквах, на всяка крачка. По пешеходната улица Княз Михало до късна доба продават сладолед от най-различни модели, като в цената влиза и да му свалят опаковката така, че да е готов за консумация. :)
Като цяло цените в Белград са високи, в сравнение с тези у нас. Една вечеря струва по-скъпо, отколкото в Пирот например. Иначе цените не са много по-различни от тези в България. Освен цигарите - там са доста по-евтини от при нас.
На следващия ден посетихме Нови Сад - един различен град. Той се намира в областта Войводина - житницата на Сърбия. Това е областта с най-плодородна земя и с най-красиви сгради. Там земята никога не е била държавна собственост.
Бивше Хабсбургско владение, Нови Сад е изцяло повлиян от Австро-унгарската архитектура и култура. Там се намира крепостта Петроварадин, в която могат да се видят много интересни нещо като Пияният часовник, чиито стрелки са обърнати - голямата сочи часа, а малката - минутите. На територията на крепостта се намерат 5 звезден хотел, луксозно кафене, голяма галерия и ателие за дизайнерски неща. Ето малко информация за нея:
През периода 1754/56 г. по заповед на императрица Мария Тереза се разгръща голямо строителство на нейната територия. Изграждат се нови бастиони, часовникова кула и когато през 1760 г. тя е окончателно завършена, получава прозвището „Гибралтар на Дунава”. Крепостта заема площ от 112 хектара. Подземните ходове и галерии, разположени на четири етажа, имат обща дължина 16 км. Напълно запазени са бастионите, рововете, капиите (портите). Петроварадин е рядък образец на военната фортификация, съхранен до днес в цялостния си вид. По това време в крепостта е имало гарнизон от 30 000 души. Любопитен факт е, че войниците са се сменяли на всеки 10 месеца, а офицерите - на всеки 6 месеца. В гарнизона са пребивавали и проститутки, служещи в услуга на ваенните, които са били сменяни всеки месец. Спазвала се строга секретност, за да се опазят тайните на крепостта. От стените й се вижда целия град, както и мостовете над Дунав, както съградените след бомбадировките на НАТО, така и останките на разрушените такива. Сърбите не искат да забравят, а и може би не трябва, може би именно така се създава национално самосъзнание.
Самият град е също така интересен. Трите най-забележителни сгради определено са: Катедралата, църквата и едно основно училище, построено през 16-17 век, което към днешна дата е собственост на патриаршията. Катедралата по принцип е затворена за посещения, но ние имахме късмета да влезем, дори присъствахме на служба. Да си призная, за първи път влизам в католически храм.
Православните храмове в Сърбия са по-различни от нашите по отношение на иконостасите си - там те са високи почти до тавана, някъде и покрити със злато, но като цяло и там спазват основните зависимости при подредбата на иконите, както и в нашите църкви. Направи ми впечатление, че като цяло там свещи се палят извън кораба на църквата, малко след входа, в нещо като антрета тип нартика, което предпазва иконописите от опушване и съответно от разваляне. Но стига толкова за това...
Да се върна на площада в Нови Сад: огромна пешеходна улица с много кафенета по нея и в малките съседни училички. Имаше някои доста интересни заведения с впечатляващи и интериор, и екстериор. :) Там се намират и сградата на Общината, както и сградите на няколко внушителни банки...
Напуснах тази част на Сърбия с тъга и с чувството, че не съм видяла всичко. Чувствах се зашеметена от това, което видях, но и останах с мислите си какво ли още бих могла да видя... До следващия път!
